Winter poem

At the turn of the winter sea-

son(g)s rise to hail the Creator

The forest rumble and sway

and somber waves thunder and swell, roll over-

taken by the rugged wind

as bone-chilling squalls hurl giant

swaths of snow upon a distant harrowed field

where a seed has dropped ― to die

and bear

the fruit (of Man) ―

a prayer's unravelling to silence

_ _ _

"You fool! What you saw does not come to life unless it dies."

― 1 Corinthians 15:36

ЗИМНА ПОЕМА

(на Майка)

Край вълнолома на зимния сезон

песни се реят във възхвала на Създателя

Разлюляната гора бучи

повдигат се с грохот мрачни вълни, и падат

сломени от грубия вятър

и мразовити вихрушки запращат (вели)-

кански снопове от сняг надaлеч в разораното поле,

където едно зърно е паднало ― да си отиде

и прероди се

в нов (човешки) плод ―

една молитва се разплита в тишината

_ _ _

“Безумецо, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.” 

― 1 Коринтяни 15:36